Той седи на една пейка –
пред киното.
Със зелена шапка.
И ме чака.
Наричам го Генади.
И не го питам за името.
После вървим в парка –
изключително бавно.
Мълчим бавно.
А когато сядаме
на някоя пейка –
Генади бърза
да ми откъсне лъч –
от слънцето.
Поднася ми го –
с поглед.
Около нас
се събират гълъби.
Роня им слънчевия лъч –
на трохи.
Накрая отиваме
на мястото –
за довиждане.
Но какво означава –
това довиждане?
Аз винаги – виждам Генади.
––––
