преди малко
тишината ми подари едно разбиране
мога да го окича с метафори
да го усиля
с чудато сравнение
да го усуча
досущ като пъстро кълбо с прежда
да го боядисам ярко
в седемте бои на дъгата
но предпочитам да го напиша семпло
и знам че звучи фантастично:
на поетите е дадено „свише“ всичко –
във вид на въображение
и няма какво да поискат
неуместно е и да постигат
тази тема намира устои в простия извод
че само утолените стават извори
ще повторя
че повереното в текста е подарък
който ми връчи тишината преди малко
––––––––––-
