такава привечер
в ноември не познавам
внезапно е уютна
като родна къща
остава сякаш още малко
и през вратата
като тишина ще влезе
цялото спокойствие
и ще остане
да наднича през дясното ми рамо
ще разчита
думите които пиша
бавно
светлината пада
от тавана
и се сипе като бляскав въздух
такава привечер
в ноември
е пристигане завинаги
и няма никакво значение
кое е мястото
където се намирам
и коя съм точно
люлее ме
непоправимото усещане
че съм под покрив
–––––––––
