ще ми се да не пропускам
причините за благодарност
които са повече
от причините за недостиг
слънцето оставя трайни следи
които топлят по-много когато го няма
питам се какво запомням
кое прибирам в своята съкровищница
и ако съм препълнена до горе
го дължа на удивлението
то превръща нищото в хубави неща
вървя с признателна походка
отдалечавам се от своето аз
приближавам се към себе си
свивам шепите си като мидена черупка
всеки миг е перла
и вече не тъжа
че малките ми гледни точки
отказват да пораснат
харесва им да бъдат въодушевляващи
––––––––-
