стоя при бликащите чешми на извора
водата се стича нетърпелива
скача в каменното корито
прозрачна и бистра
думите ми почти инстинктивно
се хвърлят в тези води –
да се изкъпят като ризи
слънцето грее обичайно и просто
сега седя на поляната наблизо
и чакам всичките си слова
които проснах – да изсъхнат
признавам си
че нямам търпение
да кажа или напиша нещо
с чисти думи
––––-
