Слънцето е на фотьойла.
И слуша песента
“One way ticket”
за седми път.
Смуче едно лукче,
защото повече няма да пуши.
Реши лъчите си с моя гребен —
и ги прибира с шнола.
После ми обува сандалите.
Грабва моята шапка.
И хуква към синьото на небето —
при едно бяло облаче в ляво.
След него остава —
един позлатен гребен
и касетофон с песен —
която е толкова подходяща,
защото също ще тръгвам.
(Без сандали и без шапка.)
И нямам търпение
да се кача във влака,
за да пусна на кондуктора —
“One way ticket”
Любопитна съм —
как ще продупчи песен?
–––-