площадът на Враца е огромен
дъждовната пейка е гостоприемна
капките на дъжда пишат писма
върху черния лист на чадъра ми
а мокрите им думи са на някакъв непознат език
който не мога да разчета
а и не е необходимо
паметта ми си пуска клипче
с едно момиче
което гледа с очи на непоправима селянка
и е малко като смирена точка
на една отдавнашна снимка
пред паметника на Ботев
––––––––––-
