сутринта бях на естествен театър
който де разигра в хранителното магазинче
на най-незнайното село на света
някаква стара жена с благи бръчки
и с класическа забрадка
купуваше 12 хляба
невинно попита магазинерката:
– все не знам датите кой ден е днес –
а тя й отговори:
– 29-ти февруари вторник
– затова вече нарастват дните –
рече старата жена и добави три пъти:
– благодаря господ здраве да ти дава –
и си тръгна
а пред магазина я чакаха търпеливо
дружина от четири обични кучета
и една обгрижена бяла котка
гледах ги как пристъпват всичките
бавно бавно нагоре по пътя към хълма
вероятно и към тяхната къща
едвам възпирах ръцете си
исках да ръкопляскам
спонтанно бурно и дълго
разпознах солта на земята в тази стара жена –
смирено нехайна за дните и датите
а може би даже и за годините
защо не – и за животите
––––––––
