когато съм
преклонена пред съществуването
съм изправена
дъното е измислено място
всичко е почва
особено небето по което вървят птиците
тишината е къща
не ми е необходимо да бъда чута
нито да съм видяна
витая като цигарен дим в стаята
танцувам на повърхността на кафето в чашата
колкото по-незабележима
толкова по-волна
–––––––
