толкова е пълно
не мога да добавя никого
и нищо
цялото пространство е заето
от птичи песни
няколко пейзажа
очилата
чашките ми за кафетата
и столът
който ме телепортира
до небето
винаги когато пожелая
в зелената ми стая има всичко
толкова е мека простотата
която ми помага да забравям
имена на автори и книги
радвам се
че моята амнезия е сполучлива
скитам се
облечена като врабче
подскачам също като него
толкова е пълно в мен
вчера се опитах да прибавя
нашумяла песен
сгънах я на осем
после на шестнадесет
също като лист хартия
с размери А4
но не я побирам
толкова е пълно
и не мога да изваждам вече
никого
и нищо
–––-
