пред портичката на добрия човек
се припича котка
а недалече пръхти кон
мирише на току-що опечен хляб
а жената на добрия човек
се усмихва на себе си
почти непрекъснато
тя е с руса коса
и е кръгла като слънцето
двамата живеят в мъничка къща
която прилича –
на варосано птиче гнездо
опушеното й коминче е знаме
което се развява
ако печката е запалена
когато минавам покрай добрия човек
се чувствам ужасно неудобно
и какво е това желание
да му поискам прошка –
сякаш е сирни заговезни
–––––––––
