удивление

 

колко е живо слънцето
колко е пъргава котката

колко са грациозни тревите
които люшкат връхчета

колко е уютна пътеката
по която подскачат врабчета

колко прозрачен е въздуха
подобно магично стъкло
през което се вижда
съвършенството на пейзажа

остава ми да си направя кафе

да приседна

и нищо да не мисля
и нищо да не кажа

 

 

 

–––––––––

Вашият коментар