махам с ръка на утрото
и посрещам деня –
зелен като начало
и дълбок
като кладенец
от който ще си извадя
време
което не бърза
и не тече
по заповедта на часовика
отново звучи фоново
музиката от филма „фонтанът“
която ме прави
още по-тиха
и още по малка
в океана от страхопочитание
пред любовта
пред красотата
пред живота
––––––
