в Бяла Слатина
има едно тъмносиньо кафене
със зелена шапка,
която хората използват за асма,
а тя е така съобразителна –
че наистина ражда грозде
улиците на града са гостоприемни,
а от едно магазинче –
втора употреба
си купуваме единствена чашка –
с памет
за своето присъствие в сервиз
сладоледът е истински,
а аз съм особено учтива
към своята бивша преподавателка
по руски език –
която знае
пушкиновия „Евгений Онегин” –
наизуст
сградата на гимназията
е във ваканция
и е завършена –
като покривка на една кука –
която постилам
върху повърхността –
на отминалото време
опитвам се да забележа –
че сме възрастни
напразно заставаме в някакви
загрижени пози –
докато чакаме автобуса
а той ни отдалечава
от тъмносиньото кафене,
улиците,
гимназията,
бившата преподавателка по руски език,
която знае
пушкиновия „Евгений Онегин” –
наизуст,
сладоледа,
както и от значението
на думата „днес”
и ако наистина можеш да сториш –
всичко за мен,
моля те,
помогни на „днес“ –
да не се превръща във „вчера”
–––-
