Ако реша — мога да напиша
толкова хубаво стихотворение,
че когато го прочете някой —
да не допусне,
че е от мене.
Ако реша — мога да сложа в него
всичко, което ми липсва.
Особено една къща
с една котка.
И с много вечери.
Мога да сложа пейзажа,
който се вижда от южната й стая.
С паяжинената инсталация в ъгъла —
досущ произведение
на изкуството.
Но защо да пиша
толкова хубаво стихотворение,
когато и това не е лошо?
–––
