Това са часове, които не могат да се повторят – каза тя.
Запали цигара.
После удави фаса в някаква чаша.
Това са часове – които не могат и да продължат –
помисли.
Но не го каза –
когато той й повтаряше,
че утре ще я чака отново.
И да бъда така добра –
да дойда малко по-рано
от обикновено.
Това са часове, които не могат да се повторят –
нито да продължат.
Повтаряше си го непрекъснато –
когато се връщаше от тези часове.
А те съвсем неочаквано
се превръщаха в доказателство –
че е живяла прекалено щастливо,
както и прекалено дълго:
В една единствена събота.
Някъде от един до седем часа.
о
–––-
