няма какво да си кажа
с края на лятото
което забавя стъпки
и застава пред портата
пътят му се очертава отсреща
към хълма
и по-нататък
при полето с остарелите слънчогледи
ще си тръгне след малко лятото
и няма да го изпратя
нещо повече
опитвам се
да не го забелязвам
и прибирам
двата чадъра за слънце
септември обува чорапи
и се мръщи
–––––––––––––––
