(
“Толкова е хубаво, че не е истина…”
Скалите —
като счупен къс тахан-халва —
отсреща.
След малко вечерта ще пусне
тъмносинята боичка.
Ще се разтвори във въздуха.
Ще стане тъмносиньо.
Светулките отново ще притичват.
Със огънче ще се рисуват —
като птици.
Ще бъде хубаво.
Ще бъде много хубаво.
И ще е истинско.
–––
