Един след полунощ е.
По това време спят
моето минало,
бъдеще и настояще,
и това изобщо не е лошо,
защото не искам да ми пречат
да слушам една песен.
И ударите на барабаните
са така подвижни –
също като гребла на лодка,
която се отдалечава от кея.
И аз се отдалечавам с нея,
което реално не е така –
но не ме интересува реалното.
Един след полунощ е.
По стената се тропа предупредително.
Познавам това потропване,
но толкова ми харесва песента!
А на съседите защо не харесва?
ж
п
––––
