понякога си свиркам
понякога си плача
но винаги присъства някакво доволство
което крачи с мен
навсякъде
когато
го споделям с другите
по подразбиране
е повече от странно:
другите изглеждат – силни
доволството ми някакво е леко
а те не могат да го понесат
––––––