Любовта ми
/Извинете, че започвам банално/
вървеше отсреща —
нетрезва.
И се надявах,
да не ме забележи.
Беше есен.
/Отново баналност, извинете!/
Есен беше.
А любовта ми разгръщаше своя шлифер
май че искаше да ме приюти.
Аз се скрих във листата на крушата.
И се престорих на лист.
И точно мен да откъсне —
любовта ми,
която вървеше отсреща —
нетрезва.
И в тая есен —
да мъкне във своя шлифер
един крушов лист.
–––