Времето –
от най-големия час до най-малкия
или от 24 до 1 часа
е внезапното време.
Тогава се разхождам в една гора.
Естествено, в измислена гора.
Друг път съм достатъчно храбра –
и вярвам.
Все едно в кого.
Все едно в какво.
Често отивам на пристанището.
При онзи заседнал кораб,
който чака да го превърнат в скрап.
Много нежно разбивам в гърдите му
бутилка шампанско –
защото това е Отплаването.
Във времето –
от най-големия час до най-малкия
правя това, което не мога.
В него се побира и вероятността –
да съм всичко, което не съм.
–––-
