Допускам,
че ще стане скоро.
Подготвям
рокля и сандали.
А вечер си представям
цялото великолепие
на срещата –
в зеленото поле.
Тромпетът,
който ще засвири –
там – до дансинга небесен.
И птиците
ще се люлеят валсово –
напред-назад,
а после ще си отпочиват
на върбите.
Аз ще седя в полето –
сред тревите.
И ще чакам –
една калинка.
Тя ще кацне.
Непременно ще й кажа:
„Калинке, калинке,
моля те много,
не ми показвай –
къде ми е пътя.
Нека го сбъркам!”
–––
