големият бакърен котел
е в центъра на двора
пълен с кладенчова вода
наоколо е пасторално
и сядам на трикрако столче
за да чакам
храбрия слалом на слънцето —
което ще скочи в котела
с всичките си лъчи
цял ден ще цамбурка —
подобно на златна рибка
и ще се смее
на свето отражение
в облите огледала
на водните капки
а привечер
след като храброто слънце си иде —
ще се изкъпя в неговата вода
и нищо чудно —
да ми поникнат лъчи
–––
