що се касае до клюките за небето
разказани от една портиерка
тоест моя милост
част от тях са следните:
небесните жители са светлосини
и по цял ден берат бели ягоди
всичките мислят в светлосиньо
и си четат мислите като книги
пишат на преработени облаци
а шапките им са къщи
и когато се канят на гости
просто си казват —
ела под моята шапка
най-интересно е
че там изкуството идва при тебе
един небесен жител
снощи си беше поканил
голямата небесна опера с верди
а друг — цяла художествена галерия
и всичко — само под една шапка
иначе в бизнеспарка на небето
работят затворници
а йерархията е следната:
за по-голямо престъпление —
по-висок пост
понякога от моето прозорче
виждам колите им
и конвоите им
горките
най-тежките престъпления са иронията
да попречиш на някого да сгреши
и да не се промениш
но трябва да се отбележи
че на небето все пак
има само един единствен бизнеспарк
преобладаващо светлосините хора
нямат сетива за глупости
те се усмихват инстинктивно като сини кученца
ефирът е 99% радостен
и няма чалга
––
