Повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Гледам часовника право в очите
и го хипнотизирам:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Днес е 26-ти март.
А на тая дата ми грабват
един час време.
Ще успея да го върна обратно.
Ще успея.
И пак повтарям:
“Много бавно!
Леко, леко, леко! Още по-бавно!”
Но внезапно изниква един въпрос —
ами ако точно този час
ми донесе нещо лошо?
И инстинктивно —
отмествам очи от часовника.
Пък и има други неща за гледане.
Например в някоя — неопорна точка.
–––-