Той чете “Триумфалната арка”
на Ерих Мария Ремарк.
И е толкова старомоден —
също като Равик.
Денят е четвъртък.
И някъде следобед
много бавно кипва кафето,
което е прекалено сладко за мен.
Аз отпивам от чашата.
От учтивост.
Даже започва да ми харесва това,
че той чете “Триумфалната арка”
и е толкова старомоден —
също като Равик.
Така мога да си представям,
че съм Жоан Маду.
–––-
