Пиша фалшиво.
И защо ли възторжено вдигам човка,
и търся перата си?
Нищо няма да се получи.
Пиша фалшиво.
Трябва да се извиня
на поезията,
че руша ритмичната й система.
И някой ден непременно
ще го направя.
Даже си го представям:
Как тя опрощаващо
ще ми приглади перата.
Защото дотогава
ще ми пораснат пера.
Не може да не ми пораснат.
Нищо, че пиша фалшиво.
–––-
