и изведнъж открих
че думите на едно изречение
са също като стадо биволи
които се прибират от паша
например привечер
а наоколо е като в рисунка
с път и поляна
в нарушена перспектива
и рисунката виси на пиронче
забито във въздуха
а през това време
думите на това изречение
преминават с величествен наивизъм
и приличат на стадо биволи —
тежки и бавни:
“Каквото
и
да
се
случи —
ти
си
моята
голяма
любов”
–––