Ето го и понеделник.
Днес си е сложил шапка.
И бърза.
Не го попитах за къде бърза,
а и не е моя работа.
Но парфюмът му
е с една капка в повече.
Обувките му блестят
като диаманти.
Със необяснимо съвършенство
ми казва здрасти.
Черпи ме със кафе
и все си поглежда часовника.
И към ъгъла гледа непрекъснато.
Какво ли очаква от ъгъла?
Сякаш не знае,
че точно там —
през десет минути
трамваят прави кръгове.
И само трамваят ли?
–––