„Това е история стара, стара…”
В. Ханчев
Когато исках да стана художничка.
рисувах котката
по цял ден.
Тя ми позираше
и мъркаше от задоволство,
че я рисувам –
малко по-кафява,
отколкото бе наистина.
И много по-малка –
с мащабите на мишка.
Бях много вдъхновена
при цветовете –
евтини и акварелни.
Котката се казваше Пуфи.
/Префърцунено име
за сегашния ми вкус./
Тогава казах на татко –
че искам да стана художничка,
а думите му бяха:
„че е далеч града и нямаме пари.”
Всъщност това бе строфа
от едно стихотворение,
на което не знаех автора.
Продължавах
да рисувам котката.
Повтарях си стихотворението наизуст.
Така и не станах художничка.
Но още обичам котки.
––
