припозна го в оная вечер –
когато пиеше липов чай с мед
близо до огъня
и слушаше съчките
да си говорят
че не изгарят
а се самоосъществяват в пепел
която е нужна за земята
за да ражда нови дървета
точно тогава пристигна то
с особеното си въздействие
и макар че беше невидимо
и така тихо
той успя да го разпознае
в лицето на най-непосилното си изпитание –
самоосъществило се в спокойствие
–––––
