последната му сълза
се оказа
ядосана точка
която постави след навика
да се обижда на света
сега може само да му усмихва
усмихнат – прогони и шайката
от всичките си кумири
те не искаха да си отидат
а някои от тях му предлагаха
да си сменят местата
но той им отказа
изпроводи ги и тръшна вратата
и после
когато се отпусна на фотьойла
се почувства
важен и обикновен
може би малко по-обикновен
отколкото важен
но пък по-жив от вчера
–––––
