от една баничка роня трохи
на шест врабчета
и ми хрумва
че за тях може би съм велика
гледам ги
как гладно-гладно кълват
отдадени изцяло на оцеляването
и останали само по правото си на живот
внезапно разбирам че за тях –
най-велики са дребните ми трохи
за тези шест врабчета всъщност не съществувам
––––––––––