Късам върховете на планините –
които изкачвам.
/заедно с еделвайсите/
Пъхам ги в раница.
После ги струпвам в антрето.
Задържам водите
на един поток в себе си.
Стискам скъпернически –
седемте цвята на дъгата.
Събирам листа от дървета.
Спирам часовници.
Препречвам пътя на вятъра.
Мъкна различни пътеки.
Номерирам си рисковете –
които са станали вече 1015.
Притежавам –
съчки, треви, песъчинки,
светлосенки, капки, три калинки,
паяк – с кръст на гърба.
И зелен конец.
В плътни торбички
и във всички възможни съдове
съм напъхала –
речен въздух,
морски въздух,
нощен въздух
неделен въздух.
и много други
/близо стотина/
видове въздух.
Мое е и постоянното присъствие
на илюзии –
във форма на кубчета.
Почти като „Лего” за възрастни.
С него – понякога си строя
много, много високи замъци –
от които Надменно замервам с камъчета –
реалността.
–––
