няма значение какъв е сезонът
ако е зима
на ръцете на студа слагам ръкавици
загръщам му шията с шалче
правя му горещ чай
с разтворим слънчев лъч
и го обичам
когато е лято – го охлаждам
със сянката на вечният въпрос –
какъв е смисъла на всичко
през всичките сезони
въздухът е сладък като филия с масло
поръсена с чубрица
присъствам
в неясните си съновидения
се виждам като улична поетеса
която седи на тротоара на живота
и преписва света в стихотворения
––––––
