хвъркато стихотворение

 

с огромна радост
всеки ден празнувам известен брой
пропуснати коледи
именни и рождени дни

затова си пускам високо
жизнеутвърждаваща музика
и танцувам
все едно кога – сутрин обед или вечер

люлея леките си безсъния
мълча на луната
особено когато е пълна
и не иска да е самичка

дръзвам
да търся комичното
в отминалите терзания
и им се смея – много или малко

поне веднъж на ден
не съдя своите несъвършенства
и с „добре дошли“ посрещам
новите си бръчки

по пет пъти привечер
изпитвам благодарност
че съм нищожна
но все пак – прашинка от света
със право на живот което ми е всичко

 

 

 

––––––––

Вашият коментар