понеже отдавна не употребявам
думата „сърце”
забелязвам
че ми липсва център
който да е отговорен
за всичките ми състояния
замислям се
да си направя център
от белите ми дробове
които дават повече възможности:
могат да са фон
да си променят цветовете по желание
а най-важното е
че са два на брой
ако се случи нещо с единия
другият винаги ще го замести
имам и още убедителни доводи
но белите ми дробове ме съветват
да съм пестелива на доводи
нямам търпение да се обясня в любов
представям си как ще кажа:
„обичам те с целите си бели дробове”
а когато не обичам
ще изричам:
„обичам те само с единия дроб”
защото и когато не обичаме
обичаме човека изобщо
всичко по-горе
е само проста последица от това
че не употребявам думата „сърце”
по лични
и не толкова лични причини
една от последните е
че намирам за жестоко
когато сърцето е толкова уязвимо
да се товари с всевъзможни тежести
замяната му с „бели дробове”
е моят дребен жест на милостивост
––––
