подир себе си само подир себе си
хвърлям всичките си човешки грешки
в огромния огън на покаянието
от чистият въздух правя бистра вода
с която измивам живота си
от идоли и от илюзии
подир себе си само подир себе си
и е хубаво – че не се забелязва път
дваж по-хубаво е че не зная посоките
под нозете ми никнат стъпки
стискам здраво малкото си вързопче с опит
с всички негови истини за моята вяра
подир себе си само подир себе си
съществуването ми дава кураж
и му отвръщам с обич
през пустинята през която минавам
пясъкът запомня следите ми
колкото може
няма как няма как да се изгубя
подир себе си само подир себе си
––––––––