Мракът твърди че е безкраен.
Не му вярвай – лъже!
Ето ти, сега едно слънчево резенче.
Може да се използва за фенерче.
А мракът се страхува от фенерчета.
И от свещ даже се страхува.
Да не говорим за ужаса му
от клечка кибрит.
Той сe облича във фрак.
И, ако забелязваш – винаги е във фрак.
Защото често го канят на вечеря.
А и на навсякъде го канят.
Той подчертано сваля мрачната си шапка.
И мрачно се ръкува с всички.
Казва най-мрачните поздрави –
които приличат на гримирани ругатни.
Винаги твърди, че ти е приятел.
И те потупва по рамото
с най-черните ръкавици –
които използва за този случай.
Седи мрачно и говори за себе си.
За своето потъмняло аз.
Че той е първоизточникът на всичко свястно.
И, че е ако не е той –
не можем да знаем за светлината.
Не му вярвай – лъже!
Ако на негово място беше светлината –
тя никога нямаше да твърди,
че благодарение на нея – знаем за мрака.
* заглавието е заето от Селинджър
–––
