понякога ми се ще да познавам човек
който е успял
да си разчисти сметките с живота –
който е пил и си е платил
бих седнала с него на една маса
в очакване да ми каже
докато мълчи или докато се смее
че присъствието ни си заслужава
дори само заради пейзажите
или някоя последна сълза
която си е вече усмивка
заради загубите които стават придобивки
заради всичко което всъщност е течно
заради хората и любовите
които са други дъждове
заради чувствата които нямат чадъри
заради разума който има чадър
но не спира дъжда
наистина ми се ще да познавам човек
който е успял
да си разчисти сметките с живота –
който е пил и си е платил
стига светът да работи по този начин
ами ако присъствието ни е знак на обич
и е безвъзвратен дар от създателя?
тогава бих седнала на една маса
с някой който е пил и е безмерно признателен
––––––––––
