привечер
когато си свивам тънки цигари
е прозрачно
под прозореца преминават
спокойствията на две котки
а слънцето бърза към запад
има нещо магическо
в часовете преди да се стъмни
а в паметта ми нахлуват приказки
които завършват хубаво
и е вкусна поредната тънка цигара
която пуша във времето
за нищонеправене
привечер
–––––––
