камбаната звънеше привечер
и след звъна
се появяваше веднага залеза
с една широкопола мека шапка
и стъпваше по въздуха
и се усмихваше на парка
и на църквата
изпълваше очите ми със удивление
и с него като с химикалка
си записвах
едни от най-красивите ми мигове
отделно ги рисувах в паметта си
така че и отдалеч сега
ако поискам
дочувам ясния камбанен звън
и се намирам в парка без да съм наистина
––––––––––
