достатъчни са ми птичите песни
въздухът
пътеката към самотата
в която никога не съм самотна
достатъчно ми е времето
което ту се спира
ту избързва
достатъчна ми е простотата
която обгръща пейзажа
една пълна чаша с мляко
тишината която мърка като котка
стръкчетата на пет слънчеви лъча
нищо не ми изглежда малко
точно обратното
сред богатството на съществуването
и съществуващото
ми се струва
че получавам прекалено много
–––––––––