крия своята сантименталност
на дъното на една скъпоценна кутия
в шкафа
който боядисах в зелено
през лятото
понякога ми се ще
да съм безразсъдна
и при финала на някой драматичен филм
да се разплача
неутешимо и дълго
обикновено се сдържам
оставам спокойна
безизразна
и над нещата
такава е всъщност моята маска
под която
лицето ми
когато е мокро солено и истинско
се предпазва чрез нея
сантименталността ми е хубава
по неволя е съкровена
ако е явна е възможно да я объркат
с мишена
––––––––––––––-