любовта ми към мене самата е на балкона
крачи нервно и нещо разправя
всичко това е така неочаквано
тази сутрин
картината уж е нормална:
бързам за работа
и си мисля
за всички задачи
за децата си мисля
за сестрите ми
за прането
за всички писачи на стихове
и за всички писачи на прози
за съседите също –
нещо се караха снощи
а любовта ми към мене самата
е така упорита
още стои на балкона
и вече вика
/навярно излиза от релси/ –
че този път
ако не я взема за да сме заедно
ще скочи от седмия етаж
направо
и най-сетне в живота ми
––––––––––