под дъгата на котката

чайникът се обяснява в любов
на чашата

чехлите ми са неразделни

от чинията се усмихват ябълки

чантата ми
не тръгва нанякъде

погледът ми се шмугва
под дъгата на котката –

неделя е

––––––––––––