никой не може да ме заведе
при мрака
колкото и да опитва
както и да подхожда
дните са обикновени и светли
има едно друго слънце
възможно е
да съм го измислила
но това не е така важно
когато ми е необходимо
с всичките му лъчи
без него не ме докосва
зеления цвят на дърветата
без него не чувам птиците
без него не чувствам обич
възможно е другото слънце
да е сърцето ми
макар че не харесвам думата сърце
толкова е износена
и дрипава
така че
никой не може да ме заведе
при мрака
колкото и да опитва
както и да подхожда
където и да отида вече
все ще ми е светло
––––––––
