слънцето слиза
и стъпва по босите си лъчи
пейзажът ми подарява цял облак
пухкав като котка
прегръщам го с поглед
далече далече
силуетът на планината
лежи спокойно и грациозно
в сините ръце на небето
птиците са летящи песни
няма вятър
в това малко парче от света
което не се вълнува какво е –
по-важното е че съществува
позволява ми
да го виждам всякак
в случая – преувеличено прекрасно
отколкото е реално
––––––––––––
