валеше дъжд
и приближавах вечерта
която идваше
за да си иде
и да ми бъде дар за кратко
чадърът ми изсъхваше
при тишината в коридора
оставаше да си запаля свещ
да пия чай
но нямах свещ
и нямах чай
така че седнах –
самичка бях при себе си на гости
сред някакво измислено пространство
при ъгъла съзрях платно и въглен
дощя ми се да пиша да рисувам
и започнах
––––––––
